Вярвам
На съпруга ми
Уравновесена, малко уморена,
но още млада, мъничко красива,
присядам вечер в тъмното до тебе
и вярвам, любовта не си отива.
Отиват си годините и дните,
проблемите, приятелствата, хората,
назравят клюки, тайни са разкрити,
а нас ни стяга в обръчи умората.
Стените ни тежат, но с тях е тихо.
Не идват гости, не горят звезди.
В един безкраен, двоен кръг се скитаме
единствени и първи, и сами.
Уравновесена, но и още слаба
се връщам вечер с прашни ходила
и вярвам: любовта не се стопява,
стопява се копнежът по слънца.
© Мери Добрева All rights reserved.
