Вятърът отново разпиля косите,
пресуши сълзите и отново
върна моя слънчев ден.
Като вълни в морето мечтите ми се разпиляват.
Всичко свършва и моето нещастие дори,
но още имам сили и отново като прица в небето
аз ще полетя, търсейки с надежда нови хоризонти.
И когато ги намеря, със усмивка ще ги покоря!
© Маги Малинова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
