Тя е там, в пазвата на вятъра,
сгушена в усмивката на изгрева
долита, звън на пеещи щурчета
във тревата, ехо цветно в тишината.
Тя е там, зад мислите притихнала.
Серенада нежна, за душата хляба,
от извор на надежди окрилена, пие
и танцува на сърцето с вихъра.
Тя пристига неусетно, ненадейно,
заръмява от желание, потропвайки,
отвори й, за да влезе тихичко,
с буйните искри на огъня, пламтейки. ...