Вятърни мелници
Имам нужда от вятърни мелници –
ветровете от тях ще изтрия.
Ще минавам през празните делници.
Ще използвам и тайна магия
цветовете да скрия под дрехата,
посивяла от твойто мълчание.
А за теб ще оставя утехата
на помръкнала капка сияние.
Любовта от сълзи избеляла е,
във съня ми солен привкус има.
Но надеждата пак оцеляла е,
носи пролет – едва доловима.
Сивотата свлича вяло грима си.
Голотата изглежда нескромна.
Ще рисувам цветя по снагата си
с багри ярки на шарена стомна.
Ще запазя в душата си утрото.
Ветровете ще върна – прикрити.
Имам днес настроение – щурото.
Затова ще приспивам звездите.
© Любка Славова All rights reserved.
