Mar 6, 2010, 10:24 PM

Вятърни мелници

  Poetry
944 0 0

Аз съм днешния Дон Кихот.

Аз се боря за губеща кауза

в този подъл живот – грешен, злобен, суров,

непрактичен, нечестен и зъл...

Аз се боря за въздух, за живот,

за  едничко признание...

Тъй нелепо не идващо...

Още чакам...

   на дъската за шах

                                аз финалния пагубен  ход...

 

 

Аз съм днешния Дон Кихот.

Нямам време за още илюзии

в този семпъл живот – подъл, зъл и студен,

преднамерен и много жесток...

Да намеря етюди и истини, непотърсени, недоизказани...

И след дълга борба...

След компромиси -  с мен...

да си тръгна със тях...

Да си тръгна последна...

 

 После...

 

 просто да ги докажа!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...