Вятърът на живота
Рисуваш красота...
Рисуваш доброта...
Рисуваш дете,
което си играе с вятъра.
Но отвя го той надалеч,
в света жесток и блед.
И цветната рисунка изведнъж
се превърна в ереб.
© Ивелина Вълчева All rights reserved.
Е, както и да е...тоя стих ти е най-слабия, но какво да се прави...не може да си винаги във форма?!
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
