Задуха вятър във душата.
Донасяше промяна.
По скъсаните смисли заплющя.
Разпръсна остарели сухи истини.
Свистеше в раните.
Надвисна буря - преосмисляне.
И заваля.
Дъжд - за пречистване.
Душата не е в твърдо състояние.
Не са споени частите във нея здраво.
Тя въздух е - движение, промяна, състезание.
И вятърът на времето ненужното отвява.
© Инна All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
