Jul 5, 2007, 2:49 PM

Вятърът на времето

  Poetry
624 0 4

Задуха вятър във душата.

Донасяше промяна.

По скъсаните смисли заплющя.

Разпръсна остарели сухи истини.

Свистеше в раните.

Надвисна буря - преосмисляне.

И заваля.

Дъжд - за пречистване.

Душата не е в твърдо състояние.

Не са споени частите във нея здраво.

Тя въздух е - движение, промяна, състезание.

И вятърът на времето ненужното отвява.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Инна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...