Една целувка ми стига
да почна с усмивка деня,
да видя зората красива
и колко добър е света.
Денят ми минава по-леко
когато до мене си ти,
когато припламнат искрите
във твоите красиви очи.
И всичко ми се отдава
когато се чувствам добре,
когато опора съм здрава
за твоето крехко сърце.
А вечер кога се издига
сияйната бяла луна,
една прегръдка ми стига
блажено аз да заспя.
© Мом All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
