Jun 25, 2008, 9:28 PM

Въжета от лъжа

937 0 4
Измислени условия,
безумни правила,
безкрайни празнословия,
пречупени крила...

Животът ни превръща се
в безсмислена игра.
И дните ни обръщат се -
не дни, а колела...

Еднакви и забързани,
кафяви от ръжда -
към тях сме с теб привързани
с въжета от лъжа.

Понякога успяваме
за миг да се спасим,
Живота, непокорния,
във нас да възкресим...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси Копчалийска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...