Вълчица
Като вълчица
ще ти бъда вярна
и в тъмнината
аз ще те открия.
Аз тихичко
ще бродя из гората,
неспирно ще повтарям
твоето име.
Когато срещна те,
ще те позная,
но не с очите,
всъщност със сърцето.
И приказката
ще завършим заедно,
двама, с тебе
под небето.
Когато се превърне
в реалност,
вълкът ще пази
своята вълчица.
Единствена ще е,
защото знае
силата, с която
тя обича.
© Силвия Пеева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
