Aug 31, 2004, 4:05 PM

Вълната на морето

  Poetry
1.7K 0 1
Вълните се сливаха с крайбрежните води
по силни от морските прибои
една вълна сред тях бе ти
потънала в морските окови.

Вятърът играеше с моите коси,
и пееше тиха, нежна песен,
че нейде там сега си ти,
студена като късна есен.

Напусна ти живота млада,
загуби се в морските дълбини,
но споменът за теб ще бъде вечен
тлеещ в моите очи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роси Антонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...