Aug 31, 2004, 4:05 PM

Вълната на морето

  Poetry
1.7K 0 1
Вълните се сливаха с крайбрежните води
по силни от морските прибои
една вълна сред тях бе ти
потънала в морските окови.

Вятърът играеше с моите коси,
и пееше тиха, нежна песен,
че нейде там сега си ти,
студена като късна есен.

Напусна ти живота млада,
загуби се в морските дълбини,
но споменът за теб ще бъде вечен
тлеещ в моите очи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роси Антонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...