Вълноломът ням е за тъгата
за тъгата,
присъща му е яростта,
дълбоко във утробата
му морска
във пяна е приспана
същността...
... и там -
в играещото
със водата дъно,
русалките се раждат
със коси -
до бряг,
кожата проблясва
тюркоазено,
очите греят,
жарнати от страст.
Вълноломът ням е
за тъгата...
очаква ме...
в полюшващ танц
сълзите
с пръските русалкови
да слее.
© Ели All rights reserved.