Aug 26, 2010, 9:57 PM

Вълшебен сън

  Poetry » Love
1.3K 0 5

 

 Вълшебен сън

 

 

Издигам се бавно, нейде нагоре,

край мене звезди и планети летят,

звездно небе и космически полъх,

божествено чувство и ето... летя!

 

И виждам те някъде там, сред звездите,

към теб приближавам, сърцето тупти.

Сами сме с теб, в една свята обител

далече, далече от хорски мълви.

 

И спирам до тебе, не вярвайки още,

че толкова близо до мене си ти.

И спомен са вече безсънните нощи,

когато мечтаех за теб до зори.

 

И впускам се бързо, и време не губя,

във танца, наречен "страст" и "любов".

Прегръщаш ме страстно и толкова лудо,

отдавна те чакам, о, миг на любов.

 

Усещам дъха ти и чувам сърцето,

ръцете ти, вплетени около мен.

И устните жарки обхождат лицето ми,

не спирай, не спирай, о, миг тъй блажен.

 

Но... ето - в този миг на вълшебство,

когато се сбъдна и блян, и мечта,

един слънчев лъч ме събуди внезапно.

Навън бе започнал отдавна денят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирил Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...