Вълшебница
Вчера, както си играх,
покрай буйната река,
камъчета си набрах
и открих пръчка една.
Не каква да е, ами вълшебна,
как разбрах ли? Лесно беше.
Допрях скала - стана скъпоценна!
А само как тя блестеше!!!
Затичах се към къщи.
Реших котката в блестяща
Маца аз да превръщам.
Не стана, а ме одращи...
Побягна, събори стола,
брат ми тя умело прескочи,
след това влезе чак в хола...
Мама вратата й посочи.
А на мене кротко рече:
Всичко в ред да оправиш,
лесно ще ти бъде вече,
маг си, да не се бавиш!
Пръчката си взех, опитах с магия
къщата да подредя,
но не се получи, няма да крия.
И това не е беда!
Плюх си на ръцете
и се трудих здраво!
С радост на сърцето
чух от мама ''браво''!
После тя ми каза, с усмивка блага:
Вълшебница си щом се трудиш,
Вълшебница си щом ми ти помагаш
и не се скатаваш и чудиш!
© Людмила Данова All rights reserved.
