Ти не знаеш
как всяка нощ тихичко
се качвам при тебе на пръсти
и с устни
отварям вратата ти
политам над теб
над кревата ти
и приземена
в краката ти
се плъзгам нагоре
във тялото ти...
И с наметало
изтъкано от Любов
и Копнежи
ще те разтапям и топля
и ще бдя над теб
моя Надежда...
© Силвия Андреева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
