Ти не знаеш
как всяка нощ тихичко
се качвам при тебе на пръсти
и с устни
отварям вратата ти
политам над теб
над кревата ти
и приземена
в краката ти
се плъзгам нагоре
във тялото ти...
И с наметало
изтъкано от Любов
и Копнежи
ще те разтапям и топля
и ще бдя над теб
моя Надежда...
© Силвия Андреева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
