Nov 26, 2008, 11:24 AM

Въображение

  Poetry » Love
896 0 12
От този ден аз си имам -
нова мелодия.
И трябва бързо да свикна -
нова хармония.
И здрач утринен тихо
да изпреварвам.
Преди още с мъглата си
да ме погълне.
Като снимка от стената
с вечната си рамка.
Заразлиствам се от изгрев,
слушам тишината
в беззащитна изненада гола,
с трепетна наслада.
Създавам моето мечтание,
повторно зазвучавам
в по-друга топла белота,
по-мамеща и скъпа.
От този ден те имам,
макар щрихован и нахвърлян...
  
                                  Поздрав:
http://bg.dada.net/video/5394672/sho/

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...