Полуделите спомени плъзнаха
като плъхове в светнат таван.
И очите в очите нанизаха
неочакван от чувства керван.
Пръсти в пръстите разпокъсаха
натежал от молитви гердан
и във бисерни перли разпръснаха
грях седефен с ненужната свян.
Оглушели стените се свлякоха
Бавно в ритъм на танца избран.
Тишината в душите изрониха..
Ще остане ли длан върху длан?
© Красимира Чакърова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
