Полуделите спомени плъзнаха
като плъхове в светнат таван.
И очите в очите нанизаха
неочакван от чувства керван.
Пръсти в пръстите разпокъсаха
натежал от молитви гердан
и във бисерни перли разпръснаха
грях седефен с ненужната свян.
Оглушели стените се свлякоха
Бавно в ритъм на танца избран.
Тишината в душите изрониха..
Ще остане ли длан върху длан?
© Красимира Чакърова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
