Въпрос
Когато в облаците полетя,
Във светли небеса-простори,
оглеждам слънцето
и се опитвам да прегърна хоризонтите,
Под мен земята се върти с незнайна сила,
Разпънат макрокосмос на очакване,
Като от стара лента там заничат времето,
пространството,
секундите на миговете там си губят
и няма сенки и видения...
Тогава,
В тишина,
В кристален блясък,
Аз чувам, виждам
И усещам.
Зная,
Че за да съм тук,
Аз трябва да съм повече
от къс небе,
от облаци,
Земя и хоризонти,
от Птица - полет,
слънце и безкрай!
Моя душа,
Дали ще разбера?
Коя си Ти?
© Георги Карадобрев All rights reserved.
