Защо доброто не добрува,
а злото шири се, цъфти?!
Дорде мъдрецът си мъдрува
виж, глупостта лети, лети!
Съдбата е несправедлива,
и сляпа, мисля, че е тя.
Най-често своя гняв излива
над беззащитните цветя.
Прегазва ги с ботуши кални
в най-веселия им цъфтеж.
И често на орлите скални
прекършва волния летеж.
Но в полет те поне умират,
не лазят ниско във пръстта.
В простора своя край намират
и - не познават низостта!
© Славка Любенова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
