Защо доброто не добрува,
а злото шири се, цъфти?!
Дорде мъдрецът си мъдрува
виж, глупостта лети, лети!
Съдбата е несправедлива,
и сляпа, мисля, че е тя.
Най-често своя гняв излива
над беззащитните цветя.
Прегазва ги с ботуши кални
в най-веселия им цъфтеж.
И често на орлите скални
прекършва волния летеж.
Но в полет те поне умират,
не лазят ниско във пръстта.
В простора своя край намират
и - не познават низостта!
© Славка Любенова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
