Въпрoси
Въпроси
14.08.1998
Защо ли съм аз тъй нещастна
и лицето ми усмивка не краси?
На спомените съм подвластна,
а в очите ми блестят сълзи.
Защо не мога просто да забравя,
че била съм някога в обятията ти.
Невъзможно е в сълзи да удавя
мъката по изминалите дни.
Защо не искам с никой да те заменя
и друг аз да обикна - не, не мога?
Неспособна сякаш да ти изменя,
дори когато разделени сме, за Бога!
Защо така безумно в теб се влюбих
и то сега, когато веч те няма?
За времето представа аз изгубих -
обичам те, но помежду ни зее яма.
Все тез въпроси си задавам...
А отговорите са все едни -
нашепват ми да те забравя,
тъй както ме забрави Ти.
© Виолета All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря за критиката Магдаленка,истината е че когато седна да пиша...мислите ми се изливат/вероятно както при всички/ на лист хартия непосредствено и непринудено...никога после не дооформям и не редактирам стиховете си...естествено сигурна съм че при една редакция би звучало по-добре.
-
То е ясно защо , повторението на защо не е необходимо.Виолета пренапиши този стих с по-малко думи, а с голямото чувсво , което носиш!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
