Jul 10, 2007, 10:59 AM

Въпрoси

  Poetry » Love
870 0 2

Въпроси

14.08.1998



Защо ли съм аз тъй нещастна

и лицето ми усмивка не краси?

На спомените съм подвластна,

а в очите ми блестят сълзи.

 

Защо не мога просто да забравя,

че била съм някога в обятията ти.

Невъзможно е в сълзи да удавя

мъката по изминалите дни.

 

Защо не искам с никой да те заменя

и друг аз да обикна - не, не мога?

Неспособна сякаш да ти изменя,

дори когато разделени сме, за Бога!


Защо така безумно в теб се влюбих

и то сега, когато веч те няма?

За времето представа аз изгубих -

обичам те, но помежду ни зее яма.

 

Все тез въпроси си задавам...

А отговорите са все едни -

нашепват ми да те забравя,

тъй както ме забрави Ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за критиката Магдаленка,истината е че когато седна да пиша...мислите ми се изливат/вероятно както при всички/ на лист хартия непосредствено и непринудено...никога после не дооформям и не редактирам стиховете си...естествено сигурна съм че при една редакция би звучало по-добре.
  • То е ясно защо , повторението на защо не е необходимо.Виолета пренапиши този стих с по-малко думи, а с голямото чувсво , което носиш!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...