Въпроси
Измамник ли да наречем снега, когато
Превръща вечер калното във бяло
И дрипавите плещи на града намята
Със своето вълшебно покривало?
Ще трябва ли да го виним, защото
Прикрива нощем раните в асфалта
И гърбавата сянка на дървото
Превръща в ослепителна весталка?
И затова ли сутрин на разсъмване,
Преди да срещне слънцето лениво,
Смутен от нощните си безразсъдици,
По покривите в пурпур се разлива?
© Златина Бонева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
