Въпроси без отговор
Кой си ти, човекът, скрит зад думите,
изписани на километри разстояние?
Кой си ти, човекът, дърпащ струните,
на чуждите души без колебание?
Кой си ти, циничният, студеният и мрачен?
Или си онзи, който пише стихове?
Дали във теб мъжът суров не плаче,
или пък страда, щом е сам и тихо е?
Нима си този, хладно-пресметливият,
отдаден на служебни постижения,
или прикриваш в теб спонтанно-дивия,
жадуващ неизвестност, приключения...
Коя съм аз и кой ми дава правото
да ровя в теб, да търся всичко скривано?
Не се стремя сърцето ти, коравото,
да разтопявам - знам, че е разбивано...
Какво поражда твоето вглъбяване -
отнел ти е животът всички чувства ли?
Или, предпазвайки се от раняване,
сърцето и душата си държиш заключени?
Дали използваш другите безчувствено
и тръгваш със фалшиви обещания?
Или е роля - ставаш лош изкуствено,
за да избегнеш бъдещи страдания?
Кой си ти, отчаян от живота? Огорченият,
загубил вяра в другите? А в себе си?
Кой си ти, изгарящ тайно нощем във вълнения
и чувства, сякаш сред пламтящо ято феникси?
Приемам те, със ролите, със маските,
със качествата ти и с негативите,
с търпение сглобявам те от частите,
разхвърляни след тебе, цветно-сивите!
Дори да бъркам в своите разкрития -
не искам да узнавам твойте истини.
Дали си този: по-добрият, скритият?
Аз вярвам във това напълно искрено!
За толкова години лошият не можа да ме уплаши, darling, но бъди по-често добрият...
© Ангелина Трифонова All rights reserved.
Можеш всичко, зависи колко силно го желаеш 
