Къде ли останаха милите думи?
(Само две знам сега)
Вече не мога да говоря в рими.
(И не мога да отговарям веднага)
Кой ще ми покаже стария път?
(Забравих по коя пътека съм се лутал)
Има ли и за мен успокоителен кът?
(Стига в стените съм се бутал)
Кога ли ще се върна в моя свят?
(Пълен с тъга и красота)
Вече не мога да избягам от този бряг.
(Пленила ме е силата на любовта)
© Бобо All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
