Мъчението е неистово жестоко...
Мъчението ми е жал...
Та ти си в мене надълбоко -
как ще оцелея в толкова печал...
Дали ще полудея...
Или ще остана само половина...
Но дори успял да оцелея,
как живот нормален ще измина...
Погледът ти ме съсипва,
красив е, но е истинска преграда...
И вижда само, за да ме обсипва
с моята, последната награда...
Пилееш ме в моето разкаяние...
И умирам бавно, а не съм готов...
В хрипове, до безсъзнание -
да се разделям с теб любов...
© Валентин Илиев All rights reserved.
много ми хареса.браво!