Nov 22, 2007, 2:50 PM

Въпросителни... 

  Poetry » Love
1079 0 20
 

 

Кога приспахме болните съмнения,

които ни пронизваха без звук!?...

Възкръсвайки в недъгави вълнения,

незрящи нощи, хапещи от студ...

Кога склопихме сухите клепачи,

лишени от пречистващи сълзи!?...

Като крадци на изцеление... палачи,

белязват с острието... и кърви.

Кога съшихме с кръпки верността си,

от плитки монотонности разбита!?...

Притискайки я бясно гордостта ни,

проплаква тъжно вярата изтрита...

Кога посоките се вплетоха от болка,

във плетеница, обезсмислена до сложност!?

Защо прегръдките ни глухо опустяха,

несподелени... в тиха невъзможност!?

Кога вгорча ми... до непоносимост

и в отегчение удавих сетивата!?...

Потъвайки в нелепа нетърпимост,

бездумно призовавах тишината...

И как се разделихме, без да знаем,

че спряли сме отдавна да се помним!?...

Как вяло и безсмислено нехаем,

в единството оставайки... бездомни.

Кога ръцете спряха да докосват,

с онази топлина така... уютна!?...

И дланите до болка я износват,

превръщайки я в грешка... неудобна.

...

 

 

© Деси Инджева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??