Въпросителни...
Кога приспахме болните съмнения,
които ни пронизваха без звук!?...
Възкръсвайки в недъгави вълнения,
незрящи нощи, хапещи от студ...
Кога склопихме сухите клепачи,
лишени от пречистващи сълзи!?...
Като крадци на изцеление... палачи,
белязват с острието... и кърви.
Кога съшихме с кръпки верността си,
от плитки монотонности разбита!?...
Притискайки я бясно гордостта ни,
проплаква тъжно вярата изтрита...
Кога посоките се вплетоха от болка,
във плетеница, обезсмислена до сложност!?
Защо прегръдките ни глухо опустяха,
несподелени... в тиха невъзможност!?
Кога вгорча ми... до непоносимост
и в отегчение удавих сетивата!?...
Потъвайки в нелепа нетърпимост,
бездумно призовавах тишината...
И как се разделихме, без да знаем,
че спряли сме отдавна да се помним!?...
Как вяло и безсмислено нехаем,
в единството оставайки... бездомни.
Кога ръцете спряха да докосват,
с онази топлина така... уютна!?...
И дланите до болка я износват,
превръщайки я в грешка... неудобна.
...
© Деси Инджева All rights reserved.
