Feb 28, 2013, 1:55 PM

Въпросът на живота 

  Poetry » Phylosophy
1072 0 3
През булото на късни нощи,
през пръстите на нови дни -
с печатите на нежни пощи,
в душата своя погледни.
Във крачката си по тревата
надежда нова заложи.
И всяка вечер над кревата
за страж луната си сложи.
Задай въпроса на живота
към своето сърце в зори:
готово ли е то с охота
в една любов да изгори?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Random works
: ??:??