Човек (Анна Станоева)
190 4960
Aug 2, 2009, 2:38 PM

Върбини неволи 

  Poetry » Humour
862 0 15

Лошава е баба Върба

и е скръндза по душа.

Дадоха ù хубавица първа -

да я вземе за снаха.

 

Тя огледа я под вежди,

измърмори под мустак:

- Кльощава е… с тез одежди

иде май от градския бардак.

 

- Виж го само! - рече Върба.

Моят Гуньо, кожата ми и одрал.

Виж го, бульо! Той типърва

Примиер ша става, туй избрал.

 

Как до него ша са туриш

с тия кльощави нозе!?

Колкото и да са пудриш…

По-добре паси овце.

 

Тъй ядоса се снахата,

устни стисна, тропна с крак.

В миг отвори си устата,

засвистя кат’ парен влак.

 

- Луда ли си, бабе!? Хич не вдяваш.

Аз от днеска съм ПиАрка.

Мене глупава не ще изкараш.

Твоят Гуньо – куча марка.

 

Аз от него ще създавам

нов Обама. Туй реших.

Ще купувам, ще продавам,

даже фейса му смених.

 

Няма Серго, няма Бойко,

днес решавам - Гуньо прост

ще е Президент и туй то.

САЩ - Русия ще е мост.

 

Днеска партиите знаят

само Европеизация,

с моя Гуньо ще се смаят,

носи лозунг: „Инвентаризация!”.

 

- Оле, бульо! Въй, нидей!

Ша затрииш ми дитето.

Селото ша ми са смей,

ша го погнат като Кмето.

 

Кой държава инвентаризира!?

Кой Русия - САЩ събира!?

Всичко живо в страх примира,

който търси, знайш... намира.

© Анна Станоева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??