Върбини неволи
Лошава е баба Върба
и е скръндза по душа.
Дадоха ù хубавица първа -
да я вземе за снаха.
Тя огледа я под вежди,
измърмори под мустак:
- Кльощава е… с тез одежди
иде май от градския бардак.
- Виж го само! - рече Върба.
Моят Гуньо, кожата ми и одрал.
Виж го, бульо! Той типърва
Примиер ша става, туй избрал.
Как до него ша са туриш
с тия кльощави нозе!?
Колкото и да са пудриш…
По-добре паси овце.
Тъй ядоса се снахата,
устни стисна, тропна с крак.
В миг отвори си устата,
засвистя кат’ парен влак.
- Луда ли си, бабе!? Хич не вдяваш.
Аз от днеска съм ПиАрка.
Мене глупава не ще изкараш.
Твоят Гуньо – куча марка.
Аз от него ще създавам
нов Обама. Туй реших.
Ще купувам, ще продавам,
даже фейса му смених.
Няма Серго, няма Бойко,
днес решавам - Гуньо прост
ще е Президент и туй то.
САЩ - Русия ще е мост.
Днеска партиите знаят
само Европеизация,
с моя Гуньо ще се смаят,
носи лозунг: „Инвентаризация!”.
- Оле, бульо! Въй, нидей!
Ша затрииш ми дитето.
Селото ша ми са смей,
ша го погнат като Кмето.
Кой държава инвентаризира!?
Кой Русия - САЩ събира!?
Всичко живо в страх примира,
който търси, знайш... намира.
© Анна Станоева All rights reserved.
