Jan 14, 2011, 3:07 PM

Върху бодлите на времето 

  Poetry » Civilian
638 0 0
Върху бодлите на времето
градим стоманените кули на бремето.
Изливаме чувства, емоции, гняв.
Човеци сме - кой крив, кой прав!
Рядко поглеждаме назад,
трудно виждаме напред.
Диоптърът, с години наслоен, не помага,
а човешката лупа отново се спука,
отдавна захвърлена в боклука!
Налейте, да пия от мъка -
загубих сърцето - чаша разлъка!
Върху бодлите на времето ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Талева All rights reserved.

Random works
: ??:??