14.01.2011 г., 15:07

Върху бодлите на времето

837 0 0

Върху бодлите на времето

градим стоманените кули на бремето.

Изливаме чувства, емоции, гняв.

Човеци сме - кой крив, кой прав!

Рядко поглеждаме назад,

трудно виждаме напред.

Диоптърът, с години наслоен, не помага,

а човешката лупа отново се спука,

отдавна захвърлена в боклука!

Налейте, да пия от мъка - 

загубих сърцето - чаша разлъка!

 

Върху бодлите на времето

насади се Съдбата... стаено

докосваше скъсано вехто палто.

Отвътре едва туптеше хастара.

Тъмнината изскърца зловещо,

тътен гръмовен прониза нощта!

Съдбата се сепна, захрипа,

до ъгъла, на тротоара, в боклука

пропука се сърцето на бедната дрипа!

Платът, от молците прояден,

копчетата пръсна, предаден

кротко отпусна ръкава скосен,

на своя тиранин - тоз реквием!

.........................................................

Върху бодлите на времето

закачи се сивкав конец!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Талева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...