Върху семенце от облак
Нацупеният дъжд подсвирна
и всяка порта в тебе се отвори.
Косите ти защипах само
с едно облаче пощуряло,
да не ме гъделичкат,
когато стоновете ти
се превърнат в одеяло
за прегръщане.
© Десислава Атанасова All rights reserved.
Нацупеният дъжд подсвирна
и всяка порта в тебе се отвори.
Косите ти защипах само
с едно облаче пощуряло,
да не ме гъделичкат,
когато стоновете ти
се превърнат в одеяло
за прегръщане.
© Десислава Атанасова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...