Rali23 (Ралица)
31 523
Nov 8, 2012, 7:42 PM

Върнете си ми ролята 

  Poetry » Phylosophy
1519 0 41

Сухи клони под нозете ми пращят

тичам ,вярвам си, че вятърът ме гони.

Имам нужда да съм жертва този път

не жена с костюм и със пагони!


Битките ме изтощиха , стига толкова,

време е да погреба  доспехите.

Рицарите днес ги няма, твърде сложно е,

но жена да бъде рицар ,нечовешко е!

 

Моля ви, върнете си ми ролята

на съпруга, майка. домакиня!

Дипломите ,дето трупах толкова,

пак ми стигат само за слугиня.


Мъжки времена на женски плещи-

Да,нагледах се на блудкаво театро...

Докога ще бъдем просто вещи

щом кат две и две уж било quattro*!




( * quattro от италиански, = четири)


 

© Ралица All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви !
  • "...мъжки времена на женски плещи..." Страхотно!
  • Наистина пишеш невероятно!
  • Благодаря ! Живи и здрави да са всички- и доброжелатели и не до там такива ! Весел празник на всички и Бог да е с вас!
  • Мило момиче, на прага на Новата година ти пожелавам реки от щастие да заливат пътя ти, истинската любов да краде съня ти и да се радваш на много здраве и успехи!
  • Благодаря Евгения! Наистина стихът си има своите слабости, аз нарочно не го редактирам! А ако си забелязала няма изкуство, което да харесва на всеки един ,затова аз приемам критиката ( разбира се не вулгарната ) за нещо много полезно!
  • Напоследък нямам много време, но този стих го чета поне за пети път, и незнам за другите, но на мен ми хареса, и знаеш ли защо, защото и аз се нагледах на блудкаво театро, а толкова е просто всичко в този живот, като две и две = на четири!
  • Дойдох и... си отидох... от произведение и коментари...
  • Благодаря за вниманието още веднъж на всички ви! Изключая Белла ( или Славяна) ,които са ми празно поле ! Оценям критиката, разбирам я и благодаря за това, че ми отделяте внимание! Другото не ми пречи!
  • Сухи клони под нозете ми пращят
    тичам ,вярвам си, че вятърът ме гони.
    Имам нужда да съм жертва този път
    не жена с костюм и със пагони!

    Някога жените бяха дивеч, а мъжете ловци. Беше хубаво да тичат след нас...Сега жените станаха по-агресивни. Забързан живот, криза, стрес...а така ни се иска да си вярваме, че някой...ни гони...

    Битките ме изтощиха , стига толкова,
    време е да погреба доспехите.
    Рицарите днес ги няма, твърде сложно е,
    но жена да бъде рицар ,нечовешко е!

    Бизнес дами, силикон, обърнати китки...модата се мени. Жените получават повече от мъжете. Те нямат самочуваствие, ние пък трябва да сме деликатни, заради мъжкото им достоинство, да не ги нараним и се нагърбваме с толкова неща, че...понякога не се издържа. Това го знаят само истинските жени.

    Моля ви, върнете си ми ролята
    на съпруга, майка. домакиня!
    Дипломите ,дето трупах толкова,
    пак ми стигат само за слугиня.

    Левски и Ботев дали са ходили на детски ясли и градини?! Сега сме и майки и работим на две места, опитваме да дадем всичко на децата си, а имаме ли време за тях?! После защо са агресивни?! Съпруги ли сме или се чудим как да се доберем до леглото да заспим, защото утре...може да сме безработни с две дипломи. Любовници?! Какво беше това? Как се мисли за любов, когато трябва да мислиш за насъщния, но не само за себе си?!

    Мъжки времена на женски плещи-
    Да,нагледах се на блудкаво театро...
    Докога ще бъдем просто вещи
    щом кат две и две уж било quattro*!

    Мъжете не плачат? На крехките ни плещи са плакали и синовете и мъжете ни. Но понякога, само понякога искаме да сме нежни създания, носени на ръце...от силните ни...мъже, които за нас винаги са нашите рицари, дори без брони. И запомнете мили наши момчета и на двайсет и на трийсет по две: ние не сме вещи, ние сме вашите принцеси. Докато сме малки сме принцесите на татко, когато се омъжим искаме да сме принцесите на своя любим. Две по две за сервитьорите е пет, за Дянков може и да е три, но ние искаме да е четири. Искаме всичко да е ясно и просто като две и две – четири. Нямало поанта, аз как я намерих и ми хареса?!

    Това беше моят прочит на твоето творение. А сега искам да ти кажа, да прочетеш всички коментари, както направих и аз, и да обърнеш внимание на тези, в които има критика. Прочетох и други твои неща, някои не ми харесаха и това е съвсем нормално, но имаш попадения. Работи върху себе си, за да успееш. Амбицират ни не тези, които ни обичат, а тези, които...Успехи, Рали!!!
  • Йордане, всички разбираме какво е искал да каже автора. Въпросът е дали е успял да напише стих по темата. Тук не става въпрос за личноста на автора, а за текста.
    Няма друга подкрепа към един автор, освен градивната критика. Винаги съм се радвала искрено, ако някой дотолкова задълбочено прочете мое произведение, че да открои несъвършенствата му.Да не говорим да отдели време да ги обсъди с мен. Само това ми е помагало да раста като автор и още ми помага.
    А колкото до надскачащите се по въпроса " Кой е най- великият авотр тук? "- направете си отделен форум някъде под надслов" Чешам си крастата, но си знам мястото". Не плюйте на дадената ви възможност да имате читатели тук.
  • Йордане, ти представяш ли си какви крясъци щеше да нададеш, ако те бяха лишили от възможността да коментираш това "нещо" публично?
  • Писали ,писали, че чак са прекалили! Абе ние явно заслепени от хубостта на Ралица някак си всичко разбираме в този стих! Да ме извинява редакторката, но все пак ако нещо е толкова накъсано и неразбираемо, ами не го публикувайте, вие нали сте затова! Умни, писали много, чели много, с шестици от горе до долу! Ами дайте ни едно рамо да се научим и ние де....
  • Интересно ако не беше красива и млада дали щяха да я коментират толкова... мъже?

    Уви, засега красотата и младостта от никого не са направили поет(еса)! (въздъх)
  • Проблема на Андромахето с точно тази красива, а и доста успяла млада дама(имам щастието да я познавам) не е от сега! На нея никак не
    И пречи творчеството и, защото ако е така просто няма да я чете. Тук целта е друга и на слепия би била ясно...а и Белла ,която не знам къде е расла, е глупаво вулгарна
    ,чак да ти се догади...Рали, това същество е пълно със злоба, а смее теб да квалифицира ...милата тя! А ТОШКО - типичният бг мъж, който във всичко търси да немери пошлото...АКо не е млада и красива ли? Уви, такава е, и това е прекрасно ! Всичко написано от нея на достатъчно добро ниво, за да е тук в този сайт( чиято роля май вече не ми е ясна...)
  • Позитронен мозък... Поздравления!
  • antoan1antoan (Антоан Антонов):
    "[...] Оригинално произведение, актуално за сегашната ситуация в БГ [...]"

    Их че оригинално -- никой досега не се беше оплакал, че в България образованите хора са продавачи в супермаркети! Просто върхът на оригиналността. Явно лирическата героиня смята да емигрира в Италия. Друго обяснение за quattro-то не ми хрумва. Ама какво ли разбирам аз от поезия и социален реализъм.
  • Благодарна съм за мнението на всеки един,уча се от тях! И за пореден път се обръщам към Белла да не ме квалифицира като човек, защото това е повече от смешно..на всички пък, които са ме разбрали(въпреки недоразуменията),благодаря!! Пак казвам: аз не съм поетеса,но никъде в правилата на сайта това не се изисква!
  • Дейността на разни потребители от рода на ekstasis, antoan1antoan, а от скоро явно и Adri, Stambo... създава у хората погрешното усещане, че поезията е във възможно най-нелогичното, неочаквано, ненормирано и изкилифирчено съчетаване на думите. Общият замисъл на творбата за тях значение няма.

    Радвам се че тук мнение дадоха и други потребители. И, както каза Бисерче, единственият съвет, който си струва да се даде на Ралица е "чети повече поезия". Поезия, а не бълнувания и самоцелни римички!
  • Аз не съм наясно с агитките, но все ми се струва, че тук не сме на стадиона.
    Смятам, че след като един автор се решава да публикува творбата си, трябва да е отворен за позицията на читателите,каквато и да е тя.
    Аз лично съм съгласна с Ники Комедвенска. Стихотворението не е изчистено нито откъм идея, нито откъм изразни средства.Нагласени рими,липса на откроена поанта,противоречиви идеи. От една страна лирическата иска да е жертва, от друга се оплаква, че е принудена да изпълнява нежелана от нея социална роля.
    Не мога да разбера каква полза има един автор от неаргументирани хвалебствия. Каква е целта на публикациите ви - да имате читатели или почитатели?
    Защото доста хора коментират, без да четат произведението или четат по диагонал. Ако не искате хората да се задълбочават в написаното от вас, поканете вкъщи от своите фенове, направете драматизация по стиховете си и се радвайте на възторжени аплодисменти.
    Постарах се да прочета и други ваши стихове- честно казано оргинални идеи и метафори липсват, откроени поанти също, но има доста по - издържани от този. Явно сте избързала с публикацията, защото бурните хвалебствия са ви зашеметили.
    И казвам всичко това не с лоша умисъл. Всеки човек трябва да има и лична самооценка, а затова трябва повече да чете поезия, за да разбере колко още има да учи.
    Хубав ден от мен!
  • Моето лично мнение:
    В текста има сериозни недоразумения, които няма как да се пропуснат, ако се чете цялото, а не се изваждат отделни пасажи, които на практика не кореспондират с основната идея, но пък са много удобни за възхищение. Впрочем и идеята не е много ясна, но за това - по-късно. Въведението е първото нещо, което сякаш е пришито с бял конец - сухите клони и вятърната самозаблуда някак не се връзват със следващите редове, където лирическата заявява, че този път иска да е жертва. Обаче жертва на какво? Че е жена, то е ясно, но костюм и пагони нямат нищо общо. Виж, ако беше униформа и пагони, то е вече друга работа. Следват битки, рицари и доспехи... Сложна батална сцена - рицарите са измрели, жената ги заменя, обаче това е нечовешка работа. Това е такъв коз в ръцете на противника, че всеки мъж би трябвало да си хвърли шапката от радост - никакви претенции към трона му, всяка жена да си знае мястото! Следващият куплет не само потвърждава победата, а направо си е безусловна капитулация. Язък за дипломите, колко чинии можеха да се измият за това време...
    "Мъжки времена на женски плещи..." Тъй ли? Логично изниква въпросът кога са били женските времена? Може би по времето на матриархата, но тогава животът също не е бил песен. Може би само по-организиран и справедлив. Както и да е - следва поантата. И ако може някой да ми обясни каква работа има "две и две прави четири", па макар и на италиански, за да се намести римата, то аз ще му бъда много благодарна. Изобщо пунктуацията тук е най-малкият проблем.
    А идеята? Така и не става ясно какво иска лирическата - метла или автомат.
  • Страхотна подредба на думите!Силата на текста тежи във всеки от стиховете ти.Поздрави!!!
  • Споделям идеята и ми хареса стиха!
  • Страхотно - цепи...!!!
    Мъжки времена на женски плещи -
    Да, нагледах се на блудкаво театро...
    Докога ще бъдем просто вещи
    щом кат две и две уж било quattro*!
  • Харесах искреният стих!Има болка и сила в него!Поздрави и пожелавам още хиляди вдъхновения!!!
  • Излишно е подобно поведение тук в сайта,според мен това не е целта му ! Антоан, не съм жертва, просто съм се защитила по съвсем човешки начин, не мисля,че трябва винаги да си мълча... аз също отдавна съм си направила изводите за начина, по който се общува тук ,но за жалост това едва ли ще го променя аз! Хубав уикенд на всички, не си хабете нервите...
  • Стамболиев, слагането на запетайка на точното място между две думи е толкова лесно, че не зная как човек, който не го умее, би се справил с по-сложни неща.

    Славяна (която изобщо не ми е любимият персонаж в тоя сайт) правилно е казала, че поанта тука няма. Има едно самоцелно търсене на оригинална рима накрая. Смешно е, че нашият велик сайтокритик, Антоан, хвали точно римите в тоя текст. Поредното доказателство, че неговите анализи са "въздух под налягане".
  • Айде но уроци при Тошко..той поне на запетайки го докарва! А ние останалите некадърници обещаваме да не ракриваме това ( Б), защото раздвоението на личността си е опасна болест...))
  • Желанието ми не е да те уязвя, а да ти помогна да разбереш, че това, че шепа (едни и същи) хора наричат стиховете ти с ласкави имена, не означава, че ги заслужават. Всеки може да се научи да пише добре (и да слага запетайки ), но това не става със слушане на празни славословия.
  • "Не е важно дали хората хвърлят камъни по теб, важното е ти какво градиш с тях: стени или мостове"!Басните за магаретата оставям на теб! А кое не ми е на място,няма как да знаеш ..Желанието ти да ме уязвиш, просто си оставя безрезултатно,както на другарчетата ти Хубав ден на всички ,приятели,наречени "магарета"
  • Ако нечия агитка е налице, това е твоята. Лошото е, че не само запетайките ти не са на място. Знаеш ли баснята за магаретата, дето ревяли и си правели едно на друго комплименти колко хубав глас имат?
  • Гледай, че нали това ти е ролята тук,агитката ви е налице На всички не чак толковa " велики", благодаря...
  • О, видя ли се сега кой не може да сложи една запетайка на място!
  • Щяла да се самоубива, за да има внушение...хахах! От къде го черпиш тоя хумор не знам! Стиха си е истински, хубав бунт! Браво от мен
  • Поздравления, Рали!
    Харесах този бунт по женски!
  • На мен много ми хареса И на мен ми писна да бъда "мъжко" момиче 6+
  • Хе, от кога те чаках Славяна( Б) Всеивзестно е! Да,моите поанти не струват! Нямам проблеми с това,другият път ще опитам да се самоубия, за да има внушение!
  • Ще има недоволни от този стих,подозирам....поне половината от нас! Но че както винаги е провокативен е ясно,типичен твой стил!
  • За жалост е така, Рали! Поздрав!
  • Благодаря Ви НИКИ!
  • Публикувано без редакция!
Random works
: ??:??