Oct 22, 2008, 6:40 PM

Върни се!

  Poetry » Love
1.3K 0 0
 

Омагьоса ме, как го направи,

как превърна живота ми в ад?

Намери ме, а после ме забрави,

като ненужна вещ пред чуждия праг.

 

Приласка ме и ме отхвърли,

не пожела да ме опознаеш дори.

Ако беше вникнал в душата ми,

щях ли да погубя своите мечти?

 

Ако ми беше дал шанс да те докосна,

пак ли би ме прокудил в нощта?

Ако устните ни се бяха срещнали,

щях ли сега да се лутам сама?

 

Какво ти попречи да ме прегърнеш,

толкова много те желаех до мен?

Но ти си тръгна и ме остави,

да посрещна новия ден.

 

Да се събудя без ръцете ми,

да се вплитат в твоите ръце,

и без ритъма на сърцето ми,

да звучи в едно с този на твойто сърце.

 

Да тръгна на някъде, без посока,

изгубила свойта пътеводна звезда.

А сега, когато тебе те няма,

по своя път, как бих могла да вървя?

 

До кога ще се скитам във тъмното

през хаоса на непознати земи?

И когато стигна до дъното,

ще дойдеш ли за да ме спасиш?

 

Ще ме изтръгнеш ли от сенките,

заради мен би ли станал различен?

Каквото и да направиш, моля те,

не ми забранявай да те обичам!

 

Обърни се, при себе си ме повикай,

преоткрий ме, с пръсти ме докосни,

остави ме в сърцето ти да проникна,

душата ми заедно с твойта душа да гори.

 

Ела пак при мен, допусни ме

във храма на своето тяло,

с нежни ласки опустоши ме,

като искри нажежени до бяло.

 

Да те търся сред безкрайни пространства,

съдбата така ме ориса.

Не ме наказвай със своето бягство,

със обич те моля - върни се!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петрана Кънева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...