Върни се, детство мое!
Върни се, детство мое!
Нека пак ухае
на обич моя дом.
Нека весело блесне
луничка в детското лице.
Дядо да се смее
и да ме люлее на ръце.
Татко строг да ме погледне,
знам, за мое е добро!
Мама да запее,
сестра ми да се върне!
Детство мое! – окова, плен.
Още си в мен.
Нищо, че луничките изчезнаха
и кожата е на петна.
Духът ми детски броди
в пътеката на любовта,
а тя е още дълга.
Вървяс внучето, здраво го държа
и пак съм млада, влюбена –
дете-жена!
Нищо не е загубено, детството продължава с внуците!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
