ВЪРТИШ СЕ...
Въртиш се като кон, впрегнат в долап,
стъпка във стъпка, в окръжност без край.
Тъпчеш земята, вървиш като сляп...
Изход все няма - кой иска да знай!?
Но Човекът така е устроен -
зрънце надежда във него да зрей
и на малкото да е доволен,
щом може да диша и да живей.
Все на нещо добро се надява:
след дългата нощ - на усмихнат ден.
И доброто все да побеждава. ...