Нищо не искам!

Писна ми вече!

Бях потресена не веднъж!

Не мога повече!

Някога обичах,

някога... живях.

Бях само твоя... бях.

Сега всичко е различно,

забулена съм в черно аз.

Мисля си къде сгрешихме,

мисля си пак за нас.

Живееш ти в една лъжа,

че истина е...

И вярваш! Сляпо вярваш във всичко,

което не на сън,

а на измислица прилича!

Не те искам вече!

Не желая нищо!

Любов, захранена с илюзии,-

вземи си я, на мен не ми е нужна.

Аз имам друго - имам чувства!

Макар и да боли от тях...

Фалшиво всичко ми е чуждо,

само любовта ми бе позната...