Feb 29, 2016, 6:22 PM

Вървя си само...

  Poetry » Other
541 0 8

Изгубих се... - Къде ли? В битието,
завесата за нашите очи.
Изгубих се... - Къде ли? В битието,
примамка за осъдени души.

- Горя ли? - Не, аз само тлея.
- Защо ли? - Нямам въздух чист.
- Летя ли? - Не,  вървя си само,
криле си нямам... имам само лист.

Да пиша, или да не пиша? Туй е въпросът,
когато няма кой да ме чете.
Да пиша, или да не пиша? Туй е въпросът,
когато няма кой и да ме разбере.

- Горя ли? - Не, аз само тлея,
а исках пламък да ви дам...
- Летя ли? - Не... вървя си само,
а исках полет да създам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Неземна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви, за всички мили коментари!!! Скъпи сте ми всичките
  • Пиши,
    някой ще чете,друг няма
    някой ще разбира,друг пък наругава
    защото всички сме различни
    за едни приятни,за други необични
    Желая ти красив празник!
  • Пиши, Цвети! Стиховете ти са красиви, докосващи, въздействащи. Удоволствие е да те чета. Поздрави!!!
  • Благодаря ви на всички, много сте добрички
  • Каквото и да си искала да създадеш като предварително намерение, Цвети, не то ще остане, а въздействието от написаното върху онзи лист, който имаш вместо криле. А това въздействие е безспорно. Поздравление!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...