Във неделя съм бяла от сняг и пътувам
към въпроси, които обичам,
отговарям им бавно и после целувам,
закъснели от тичане, истини.
Във неделя е празник и всички събирам -
и надежди, и хора, и спомени,
за урок във сърцето грижливо побирам
непораснали, бликащи болки.
Във неделя раздавам късмети на другите,
а на мен подаряват усмивки
и понеже съм птица със странни заслуги,
си живея живот без нашивки.
© Милена Филипова All rights reserved.