Във селото... открих ли се?
Зелени овошки край празни дюкяни,
горски пластици в земята надвесени,
празни училища в прахта си удавяни,
разградени дворове с лаещи песове.
Изсъхващи маси с дупки пробити,
в ъглите паяци - ходещи клоуни,
мъжката мъка, и болка в жените,
в картина изпъстрена с много пробойни.
И пейките само блестяха кат нови,
метал и масла във дърво – сякаш живи,
приемаха чайките в дните дъждовни,
... и беше туй толкоз красиво.
И беше горещо, но аз потреперих
в главата ми блъвнаха хиляди ребуси,
и крачех през селото в стъпки отмерени,
търсейки някъде себе си...
© Димитър Димчев All rights reserved.
