LJULJU (Люба Георева)
52 75
Jan 7, 2010, 5:09 PM

Във вечността 

  Poetry » Love
662 0 11

Едно момиче пожела едно момче

с душа, сърце – изгарящо, безумно.

Изпълни се светът със цветове,

огньове в стари пепелища мигом лумнаха.

 

Момчето влюби се във нежното момиче,

забрави болката от миналите дни.

Разцъфнаха през зимата кокичета,

събудиха се спящите мечти.

 

Девойката бе лунна дъщеря -

в очите ù проблясваха звездите,

разпръсваха надежди, топлина,

най-съкровеното разкриваха в душите.

 

Момчето беше слънчево дете -

възраждаше се с всеки изгрев нов.

Лицето му бе ясното небе,

в усмивката събрана бе любов.

 

Тя бе нощта - изпълнена със страсти,

омайна и желана - тъй жадувана.

А той - денят - на мрака неподвластен,

във облаците пламенно танцуваше.

 

Те търсеха се... ветровете питаха:

Къде е тя?! Защо го няма още?!

Във бурите копнежите си вплитаха,

а болката  - във урагани мощни.

 

Остана любовта несподелена –

как мракът светлината да прегърне?

Разплака се в миг цялата вселена,

пожарите пак в пепел се превърнаха.

 

Луна и слънце – май сме аз и ти -

в едно небе, а ни разделя вечността.

Ще те обичам, даже да боли!

Ще те обичам, даже след смъртта!

© Люба Георева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??