Nov 13, 2009, 8:39 AM

Във вихъра на съществуването чрез танца

  Poetry » Other
871 0 0

Разумът казваше

"трябва да спреш, не издържаш повече."

 

Душата просто молеше

музиката никога да не спре.

 

Тялото изпитваше болка,

но тялото искаше да танцува.

 

Само сърцето нищо не каза.

То се разтапяше,

сливайки се със своята магия.

 

Те всички го послушаха,

макар и сърцето да не каза нищо.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диляна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...