Във водовъртежа на старо приятелство
Във водовъртежа на старо приятелство
Сме като ужилени
Ухапани
Или най-точно –
Удавени
Когато се срещаме за втори път
В едно измислено някога
Всъшност това остава само в моите представи
Защото само аз от двамата
Чакам
Остарях
Нептун ми завеща царството си
Преди да се оттегли
Някъде
Не ми каза къде
Но съседите му
Ми споменаха едно място
Мен не ме е грижа
Жъна нивите си
Обирам плодовете
Стрижа косите си
...грижа се за себе си
Но къде си се запиляла ти
Не си спряла
Да починеш
Вечно бягаш
От някого
Криеш се
Но я си представи, че
Някога пак се видим
Как мислиш
Ще можем ли да преглътнем първоначалното
Си вцепенение
Колко време ще ни трябва
Ще ни стигне ли една вечност
Или повече ще ни отнеме
Силен е водовъртежа
И така ме е замаял
Че някой ден ще ме намерят обесен
За да не се удавя
Каквото му е писано на човек
Нали знаеш...
10.10.2006
© Десислав Илиев All rights reserved.
