Във времето
708
2
2
На вън вали и далеч си ти,
в прегръдката ти топла да се скрия,
от дъжда суров да се прикрия,
с любовта ти нежна,нека се пропия.
Реалността мигом да забравя,
щом твоята ръка я хвана,
стой до мен поне за ден
и заедно в ритъма на музиката да се потопим,
дансинга да оглавим.
Очите свои затвори
и силно мен ме прегърни,
във времето ни забави.
© Еленка Гишина All rights reserved.
