Feb 15, 2010, 12:23 PM

Въздишка на Апостола

  Poetry » Civic
800 1 5
Задуха неочакван лек ветрец
над стария Вароша
въздишка на тревога се изтръгна
от гърдите на Апостола
и ме заудря във лицето с куп въпроси:
"Затуй ли млад, затуй ли млад умрях
народът ми отново да е в робство -
едни да търсят изход в наркотика,
а други пък във странство да отиват...
Да гледам как народът ми погива!
Затуй ли млад, затуй ли млад умрях?"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Латинка-Златна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми, Лат!
    Въздишаме и ние... някои от нас...
    Права е Нели... човечеството като цяло още не е пораснало... дълъг ще е пътят му, ако не прозре елементарни истини...
    Прегръщам те, мило!!!
  • Затуй ли?!?
  • Съгласна съм с Нели...
  • Други трябва да си задават подобни въпроси за него, ама на... не щат!
  • Възможно е този въпрос да си задава и Христос относно цялото човечество!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...