Oct 26, 2018, 11:07 PM

Въздишката на листата

  Poetry
543 0 0

ВЪЗДИШКАТА НА ЛИСТАТА

 

Листенцата на цветята осланени
тихо, тъжно падат на калната земя.
Въздишките им от смъртта погалени
потъват бавно в капките бяла роса.

 

Аз моите коси – сребро опърлено,
събирам сутрин в гребена жесток.
Огледалото на S тялото ми огънало,
пресмята на дните крайния срок.

 

В чаша вино душата си оглеждам.
Сърцето все още ръмжащо тупти.
Спомени своето място отреждат.
Поезия любовна на устните трепти.

 

Има още останало мъничко време.
Един Бог знае какво ще е и колко.
Както винаги, в ръце ще се взема.
Със стих ще приспя рушещата болка...

 

24 10 2015

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...