"Въздух"
Когато нямам птици, съм безветрие,
което слива се с времето,
останало на ъгъл с гара, отронвам се
за да се свия в огледало -
плахо отразяващо часовникови кули,
от старите, във всеки буден град.
И днес съм хладен въздух над олуци,
вдишан преди тръгване със влак.
вдъхновено от "Dekalog 6" или
"Кратка история за Любовта"
© Боряна All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
