pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
850 16817
Jun 30, 2021, 7:11 AM

Въздух подарен 

  Poetry » Civilian
328 6 19

 

                               

                        С преклонение и благодарност към 

                        всички медици, за които професията

                        е не само дълг, а и човещина!

 

Задъхва се животът интубиран

и моли се за въздух подарен.

А утрото зловещо е минирано

от страх дали ще има следващ ден.

 

И бъдещето включват на система,

преливат вяра и имунитет

медиците в скафандри, но отнема

последен дъх пандемия без ред.

 

Дори не знаят откога са тука.

Над маска гледат само две очи,

в които, не приела смърт, блещука

загриженост, че всеки край горчи.

 

Подават те ръка да се изправи

живота, влязъл в тоя луд кошмар.

Сълзите скрити стават по-корави,

постигнали победа като дар.

 

В спасения – уплашен и разплакан –

остава дълго ужас да пищи.

Дано прегръдка вече не отлагат

децата с нежни майки и бащи.

 

04.2021

                       

           

© Мария Панайотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Роси, от разказа ти знам, че си била потопена в тази страшна действителност и отзива ти за това
    мое стихотворение ми е ценен.😃
    Честит Джулай, миличка!💕🌊🌊
  • Браво, Мари! Аз го видях и изживях! Иска се голямо сърце за да следваш Хипократовата клетва, силна вяра и чистота, за да останеш лекар, а не търговец! Прекланям се пред такива хора и пред твоя талант!🍀❤
  • Не се учудвам, че сърцето ти споделя болката ми, Иви!💕 И се радвам да те видя тук!🌹
  • Поклон! Една и съща болка ни гори...
    Благодаря ти за тази прекрасна творба, скъпа моя Мари.💖
    Споделям мнението на Ваня.
  • Ванюшка, щастлива съм да те видя!😃 Много си права в това, което си писала в коментара си! И аз мисля като теб, и мен ме боли от това отношение, което подценява всичко, сторено от медиците ни.
    Изпращам ти прегръдка!💕
  • Респект! Боли ме когато някои много бързо забравиха саможертвата на медиците на първа линия и най-безцеремонно си позволяват да ги хулят и чегъртат, а когато бяхме на зор им ръкопляскахме и се молихме да ни спасяват!
  • Яничко, как се радвам, че те виждам отново тук!!! 😃Чувствата ни са взаимни, затова моите мисли политат към теб и те прегръщат! 💕Благодаря ти!🌹
    Светулче, ти също ме затрогваш до сълзи! 💖 Благодаря за сърчицето и букета!😃
  • Аплодисменти и от мен за самопожертвователността им! 💖
    Отново затрогваш, Мария!💐
  • След такава поезия може само да се мълчи. Поклон и за теб, скъпа моя. Медицината лекува тялото, поезията храни душата... Прегръщам те с обич.
  • Дейка, много ти благодаря! 😃 Дано е лежерен денят ти!💖
  • Силен стих!
  • Миличка Наде, дано зад думите ми, в които ще бъда щастлива да се познаят хиляди медици, тези отдадени на професията си хора видят и моя поклон на автор!💕
  • Поклон!
  • Благодаря и хубав ден, Георги!😃
  • Харесах.
  • Стихотворението участва в конкурс, затова чак сега ви го показвам. Не е сред наградените, но ще бъде включено в алманаха - вчера ми го съобщиха. Нашите лекари наистина заслужават благодарност и аз ви благодаря, че се спряхте под това стихотворение Мини, Иржи и Иван!💖🌹😃
  • Стихът ти е прочувствен и докосващ! Поздравления, Мария!
  • Настръхнах... Толкова докосва тоя стих, Мария, и дано надеждата в края се осъществи, за да няма "тоя ужас да пищи"....Такова картинно описание, сякаш лично преживяно... Заслужава си това посвещение!Сега отивам при другите ти прочетени, и оставени " за по- късно" стихове за коментар.
  • Много силно посвещение, за лекарите, без които, животът е невъзможен в тази зловеща ситуация! Колко от тях си заминаха, не навреме, в името на живота! Много, много е хубаво, Мария!
Random works
: ??:??