Въздух подарен
С преклонение и благодарност към
всички медици, за които професията
е не само дълг, а и човещина!
Задъхва се животът интубиран
и моли се за въздух подарен.
А утрото зловещо е минирано
от страх дали ще има следващ ден.
И бъдещето включват на система,
преливат вяра и имунитет
медиците в скафандри, но отнема
последен дъх пандемия без ред.
Дори не знаят откога са тука.
Над маска гледат само две очи,
в които, не приела смърт, блещука
загриженост, че всеки край горчи.
Подават те ръка да се изправи
живота, влязъл в тоя луд кошмар.
Сълзите скрити стават по-корави,
постигнали победа като дар.
В спасения – уплашен и разплакан –
остава дълго ужас да пищи.
Дано прегръдка вече не отлагат
децата с нежни майки и бащи.
04.2021
© Мария Панайотова All rights reserved.
