Въздухът наситен е с едничко чувство
Въздухът наситен е с едно-едничко чувство
и аз го вдишвам, както може да се вдъхне юнско утро,
когато младо слънце изкатери хоризонта,
а розовата кърпичка на ранобудно облаче
полира до искрящосиньо, усмихнатото си небе,
вероятно, за да имат птиците къде
да ме научат на изкуството да полетя
на песенни, отрекли гравитация, криле...
утрото, в което ведри капчици роса
са личица, и всяко е частица от дъга;
цели нанизи, трептящи мънички дъги,
побрали красотата на света край себе си,
поели аромата на треви ливадни, дивите цветя,
преди да се разтворят неусетно, пропивайки деня с омая,
разнежени под ласкавите, топлещи целувки
на благи снопчета живителни лъчи,
навярно, за да имам волност и очи,
надмогвайки метежности, тегоби,
да вдишам утрото на чувство многолико,
Обич.
15.03.2015
© Людмил Нешев All rights reserved.
!
