Земята се разбуди днес,
над мене златен дъжд посипа,
тържествен пролетен цъфтеж
окичи грохналите сипеи.
Отвън разпукнали блестяха
игликите край мокри друми,
а бащината родна стряха
зашепна непознати думи.
Почука вятър приказлив,
на прага слънцето се спъна,
разля се топло и сънливо,
огря във жълтичко салкъма.
За тази земна благодат,
навярно има грижа Господ.
Кажете, ако спре при вас,
че го очакваме на гости.
© Слави Тодоров All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
