Възкресение
В забързания трафик на живота
с препълнен „хард” от чакащи проблеми,
очите ми посрещат самотата
на погледи отчаяно преуморени.
Във лудата абсурдна надпревара
бездушни хора викат озверени,
от болка, отчаяние и празнота позната
настръхнали лица, изстрелват думи нажежени.
На фона мрачен в тъмната картина
долавям крясъци подобни от тълпа,
която безпощадно след Исуса вика:
„Разпни Го” с яростна злина.
А после страшен трясък – мисълта разцепва
от тежък чук стоварен във дланта
и тътена безмилостно отеква.
Студен пирон разкъсва му плътта.
Страдание нечувано и нечовешка мъка
отхвърляне, презрение и тъмнина
са сянка бледа пред пронизващата болка,
кървящата – бездънна, бездна самота.
А в този хаос, който ни обсебва
самотни скитаме със поглед пуст.
Исус жадува всеки да прегърне с нежност
и болката да вземе на дървения кръст.
Във лудата абсурдна надпревара
бездушни хора викат озверени.
Ръката Му почивка освежителна предлага
и пристан тих за всички изморени.
В забързания трафик на живота
С препълнен „хард” от велико откровение
очите ми прочитат новината,
озарени – разбрали днес е Възкресение!
© Мария All rights reserved.
