Възли щастие

Poetry » Love

449 1 3

Прекарвах през сърцето си

каквото ми беше писано

и каквото не беше.

От време на време

нещо затъкваше

и болеше...

С този шарен конец

така не привикнах.

Как да ти кажа?

Възел си,

но теб обикнах!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Смиф (Валентин Евстатиев)

Харесах!

2016-06-08T12:24:15+03:00
Burns

Хареса ми избора ти на метафори в съчетание с контекста. Има емоция!

2016-06-08T11:17:41+03:00
djudjii (Жанет Велкова)

Хубаво!

2016-06-08T11:12:06+03:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0